We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

М​а​л​к​о н​я​м​о д​е​т​е

by The Headstall

supported by
/
  • Streaming + Download

    Includes high-quality download in MP3, FLAC and more. Paying supporters also get unlimited streaming via the free Bandcamp app.
    Purchasable with gift card

      name your price

     

1.
Момчетата никога не плачат Аз ти казвам, че те обичам а ти извръщаш хладно глава: изглежда, че не ми прилича да бъда влюбена душа… Аз се усмихвам така нормално, а ти си мислиш, че съм луд, защото лош актьор съм – зная – не ставам даже за шут. Но аз крия сълзите солени зад завеси от плат синтетичен. Аз не трябва да плача. Да,знам, че момчетата никога не плачат. В този ден от морски вятър всичко живо е любов. Но за мен е непонятно как така за мен е нощ. За мене – няма милувки. За мене – няма прегръдки. Аз съм по трудната част: да разгадавам второто си аз. Но аз крия сълзите солени зад завеси от плат синтетичен. Аз не трябва да плача. Да,знам, че момчетата никога не плачат. В тази райска сутрин аз ти подарявам цялата своя душа … и после падам в краката ти, хвърлям си маската и избухвам в горещи сълзи. Момчетата никога не плачат.
2.
Малко нямо дете Малко нямо дете поиска да види големия свят. И от своето бяло поле то видя, че това не е неговия свят. То реши да се върне в своя ням живот. Онемяло веднъж, то не може да говори с говорещи. То реши да се върне в своето тъмно мазе и оттам по-добре да оцени светлината. А учителката мила му показва как да диша: подготвя го да бъде вместено в говорещия свят. Тя иска то да стане безмълвно нищо, а не да следва своя странен път.
3.
Г-н Кривовеждов Японка. Индийка. Кайсийка. Туршийка. Мила ми е, скрила си е… Свети Хък е убиец. Смея да твърдя, че е австриец, че е ариец! Ариана! She is the best! Student, you have to make some test!
4.
Използвачески сълзи Аз съм зъл към теб и те мразя, защото ме караш да виждам своите дупки в душата. Аз съм тъжен днес и плача, защото усещам, че те изпуснах и пропилях мига. Използвачески сълзи. Не мога да видя цветята, не мога да вкуся храната – аз съм празен. И няма шанс да се върне това, което успях да докосна за миг, защото аз не мога да бъда щастлив. Използвачески сълзи. Явно съм сбъркан жестоко, когато са ме измисляли. И все ме гледат от високо и никога не съм сред другите. Никога не съм предпочитан, никога не съм приеман. Никога не съм открояван, защото съм използвач и плача … Използвачески сълзи, сълзи, сълзи…
5.
Сватба 06:19
Сватба На моята сватба – веселие. Гости шарени и толерантни, а моята булка е в бяло. Зад воала и прозират тъжни очи, приема тъжно съдбата си, но усмивка грее на устните й. Усмихва се, защото съм с нея и знае, че аз ще й пея – завинаги в бездната, в която само двама пропадаме. Отрупани природни блюда – отрупани с плодовете на нашето творчество – хапнете си, хора замислени, отрудени … Вие да, ни разбирате донякъде, но не знаете нашата тайна. И да я знаехте, щяхте да се смеете. Но аз ви казах, че никак не е смешно. Минаваме под венчилото и не хаем за свещеника отегчен. Мятаме букета от истини, които уловихме в живота си. Кой ли ще хване букета? Кой ли ще продължи делата ни? Кои ли ще бъдат само двама? Кой ли ще бъде техният храм? Сега, мила моя, последвай ме! Да оставим тълпите отвън! Те ще хапват нормалност, ще хапват нормалност … и ще угаждат да стомаси къркорещи, за ние политаме тъжно. Политаме в синьо пространство, а хората виждат кръвта ни, разлискана по белите покривки на сватбените маси. Кървава сватба виждате вие , а ние сме в безтегловност. Не ни пука за вашите истини, защото тук са само безсмислици. На нашата сватба – веселие.
6.
Утеха 03:14
Утеха Кап-кап. Дъждът вали си и слънце грее – няма мрак. Във локвите блести усмивка: добри кал шепти насън: Не се страхувай, малко нещо, и мен раниха с поглед лош, но имам сили да поглеждам нагоре, пък макар и през сълзи” Ти избра да ме раниш. И какво? Нима е светло? Опитай да се извиниш: Трудно е. Но е вълшебство! Страх! Страх! Страх! Огромна сянка е скрила топлото небе. Но ние ще се скрием сред цветята и ще прекараме там нощта и там ще срещнем други птици мърдрешки ведри и добри и те с кърпичка, попита със сълзи ще бършат нашите сълзи. Ти избра да ме раниш. И какво? Нима е светло? Опитай да се извиниш: Трудно е. Но е вълшебство!
7.
Темерут Кога всичко е добре, когато животът е светло море, когато тълпата е влюбен народ забелязваш сред нея един зъл идиот. Когато поканиш любима на гости, когато нещата изглеждат красиви и прости. И тъкмо да кажеш: “Ла вита е белла” – неканен гост изниква изпод мръсната постеля: Темерут! Какво ли търси пак? Темерут! Защо не дава знак? Защо създаде го, Господи? Ааа, но това е Твоят Син. Можеш да му кажеш всичко на света, но той ще остане твърд като Смъртта. Можеш дори да го погалиш мило, а той ще се разсърди – дебил! Със пълен идиот се обвърза съдбата и сега Бог ти праща своята отплата. Един темерут за всеки живот – това е за зрителите отношения плод! Темерут! Какво ли търси пак? Темерут! Защо не дава знак? Защо създаде го, Господи? Ааа, но това е Твоят Син.
8.
Урок по метаморфоза Извънредно просторна аудитория. Тишина. Студенти спят от седмица и половина – по пода, по чиновете, по первазите на прозорците и отвъд тях. Паякът тъкмо довършва мрежата си между преподавателската катедра и парното, когато завалява дъжд и разваля труда му, с което възрастната муха, която е влетяла преди два дена, получава надежда за по-добри времена. Влиза Захари Шекеров. ШЕКЕРОВ: Вижте, уважаеми студенти, как синьото става бяло. Толкова е просто, че направо ми се гади. Облизва носа си самодоволно. ШЕКЕРОВ: Всеки блус ще бъде уайт. Студентите се размърдват уплашено. Някои скачат от прозорците. ИВАН: Господин Шекеров? ШЕКЕРОВ: Кажи, Иване! ИВАН: Защо синьото трябва да станеи бяло? ШЕКЕРОВ: Първо, научи как става, после питай защо! Шекеров го рита и той почива. ШЕКЕРОВ: Вижте, уважаеми студенти, как синьото става бяло! ХОР*: Иван нарисува голямо синьо слънце на бялото платно, разположено върху подгизналата от дъжда катедра. Господин Шекеров извади от джоба на сакото си голяма хлебна гума и с упорство изтри синьото петно, като обърна щастливото си лице към размекналата се аудитория. Шекеров премина в галоп. ШЕКЕРОВ: Вижте, уважаеми студенти, как синьото става бяло. Толкова е просто, че направо ми се гади. И друг начин няма! * Не е задължително хорът да е съставен единствено от кастрати.
9.
Цар (Бум! Бум! Бум!) Аз реших да стана цар. Но ти не желаеше да се кача на трон. Аз не исках от теб дами бъдеш слуга, аз исках само да властвам. Там, отвъд стените, отвън светлината. Там, в тъмнината! Ти реши да ми попречиш. Бум! Бум! Бум! – Няма ме вече! Сега съм цар – на своя трон от огризки и обелки, аз съм господар на светлината и на мрака, на доброто и на злото, на пясъка и на стъклото – Аз съм цар!
10.
Добър 04:29
Добър Където и да ида, само радост аз нанирам – всичко ми е светличко. Розовко и бяло са моите очички, а твоите са празни, но аз ще ги напълня с добрина. Аз съм добър. Аз съм добър. Аз съм добър. Аз съм добър. Весела, дъгата радва моя ден. Всички ме обичат, защото съм ангел. Аз съм пратеник на Бога – Господ Бога. И той ви казва: “Хора, бъдете все тъй много!” Аз съм добър. Аз съм добър. Аз съм добър. Аз съм добър.
11.
You 04:33
You You. You are all. All in this world. So why do I have to live my own live? Let’s live your life together! So, I wanna break my wall. I wanna break my wall. I want it with my heart, my bloody heart. Eh, je veux ça avec mon cœur, mon cœur ensanglanté ! Aide-moi, aide-moi à détruire ce mur, ce mur grisâtre ! Où es-tu, où es-tu mon amour ? Where are you? Help me!
12.
Вчера и днес Вчера – аз лежах във моя дом и четех аз си хапвах хрупкав кекс, а после заспах. Някой звънна на вратата, аз отидох да отворя, беше тя със хубави очи. Днес – в къщи няма хрупкав кекс и топло мляко и книгите ми изгоряха. И няма кой да звънне на вратата ми дебела. И няма кой да му отвори, няма.

about

Научете повече за албума тук: bit.ly/1Ral26t

credits

released June 23, 2003

license

all rights reserved

tags

If you like The Headstall, you may also like: