1. |
За да няма вече ужас
07:49
|
|||
|
За да няма вече ужас
След обира аз съм изтрит, не мога да помръдна от празна си стая, защото вън от нея ти трябват желания, а моите изчезнаха, защото вече нямам нищо. Но животът продължава, аз пак го построявам, аз пак събирам себе си, заканвам се на дивите улици, този път вратите са затворени за тях и светът е моя собственост, и е ничия собственост. Нали знаеш, като в сън се връщаш в това, от което бягаш, идва нова тежка нощ, нова прегръдка със крадците, ти знаеш какво ще последвам но пак решаваш да опиташ за последно… И това е кражба, това е смърт, отново кражба, отново обир. Но животът продължава…но защо да го строиш… после пак ще има смърт… и ти решаваш да опиташ да идеш празен при крадците, да идеш мъртъв при убийците, да спестиш усилията на всички, за да няма вече ужас. Празен при крадците, мъртъв при убийците, умен при умниците, глупав при глупаците, болен при хирурзите, за да ги залъжеш, за да няма вече ужас.
|
||||
2. |
Горящият тромпет
06:48
|
|||
|
Горящият тромпет
Горящият тромпет, в облеклото на чиновник, те посреща с пъклен химн, щом останеш сам за дълго. В любимия ти заден двор, сред ръждивите дюшеци, той те чака както винаги – за дълъг тежък разговор. Тя изчезна някъде зад хоризонта, зад дюшеците. От бензин е въздухът, а тромпетът е искрата. Няма място по небето, няма ниша във стената, няма ниша за тебе. Аз не съм добър и лош, аз не съм живот и смърт, аз съм третата врата, но не знам дали я има. Намерете ми приют, аз горя и не изгарям, няма кой да се захване с моя истински портрет. Горящият тромпет не е включен в партитурите, понеже нищо не може да каже и понеже казва всичко. Вие двамата броите пилците, боядисвате яйцата им за вашия горящ великден, но яйцата ви са дървени… Пази се от ведомствата – те мразят самотните тромпети. Пази се от оркестрите – ще ти разбият даже лятото. Пази се от света, но какво ще ти остане… Ще ти остане…
|
||||
3. |
Рефрен
06:05
|
|||
|
Рефрен
Те двамата седяха тъжни и мокри пред оградата – Христо и Мария, със морския бриз за компания. Христо извади свойта бродирана кърпа, за да избърше сълзите й, после пак я прибра, но вече мокра като тях. Мария най-сетне е разбрала, че нейните спомени са в минало свършено и че градината на нейните девически години е останала в любимия й Пловдив. Щастието няма да се върне в това самотно съществуване и Пловдив вече не е същият. И като странен трагичен рефрен, тя му каза „Nevermore”. Христо пак извади бродирания стар ръченик и на свой ред подсуши печални скули. Самотен и обнадежден, бризът шепнеше в паузата. Мария каза: „Те за всичко са виновни, със своята измислена култура, отнемат и последното право на човека – да си намира място сам в света.” И като странен трагичен рефрен, тя му каза: „No way”. Христо беше тъжен или изумен, но във скута й разстла си кърпата, натежала цяла от ридания. Не разбираше защо разваля тя красивата минута, защо не спира да говори и защо не плаче вече. Той й каза: „Виж, кърпата е мокра и ти си толкова красива, това напълно ми стигам остава само да ме целунеш…”, и като странен нов подъл рефрен той й каза: „Nevermind”.
|
||||
4. |
Гладен
03:42
|
|||
|
Гладен
Малко петно на пътя под походка нова, малко петно на старото ти чке в шкафа, но ти ще ме обичаш, само да не съм жесток. Малко петно за празник, в който теб живя. Облякъл съм банален цвят – нужда да се храня. Стена в този градски парк – обява върху нея. Инжекция с доза Мен – за миг ще се избавиш, в кръвта ти ще плувам към теб, но това за мен е нищо, да… А аз съм твърде гладен и не мога да те чакам. И, в своя празник, аз ще те изям, когато самотата ми ми каже. Порно филм е моят сън – подарък скъп от тебе, смахнати деца се смеят, вън от теб живеят. Глупаво момиче, силно в глупостта си. От скука теб желая, за да се нахраня.
Не искам
|
||||
5. |
Слаб
05:04
|
|||
|
Слаб
Обича той да знае, че животът му е провал. И тази мисъл му се усмихва мило. А смъртта, тя е сладка почивка. Но на показ да умреш – това е почивката, нали… На сън, на сън сънува щастие и иска там да се пресели, но и в щастието ще живее провалено, щастието е в това да кажеш, че заминаваш. А кучета, слепи, кривогледи, наоколо подскачат в светли ритуали… Как да заяви пред тях, че му се тръгва, че му се изчезва, че му е скучно, че му е бледо… Кучета. И няма сила и все повече отслабва и сълзите го разглезват и надежда няма. С такава слабост радостта е една – да изплюеш пред света, че „радост няма”.
|
||||
6. |
Не искам себе си
04:18
|
|||
|
Не искам себе си
Себе си – това звучи гадно. Себе си – това ме подтиска. Себе си… мразя небето си. „Себе” си мрази небето й. Не искам себе си, искам нея. Обичам нея, а всъщност мразя мене. Искам всичко в мен, което не е нея да умре… „from her to eternity”… обичам нея, а всъщност мразя мене. Любовта и омразата са двете страни на Луната. Любовта и омразата са двете лица на Луната.
|
||||
7. |
Ma voie
06:29
|
|||
|
Ma voie
Ne contemple pas ma voie, ne t’intéresse pas trop à moi et, jusqu’au fond de tes amas de mensonges, annule ma présence ! Ma voie jamais ne se laissera considérer. Elle est à moi et ça explique tout. Mes amis ne me sont que des ennemies – ils m’ont mis hors de leur vie car je suis tel que je suis. Ma copine allait me suicider en me détournant de ma voie. Maintenant je suis le patron… maintenant c’est moi le patron. De ma voie.
|
||||
If you like The Headstall, you may also like:
Wrapped In Cellophane
by Vessel
Crisp drumming cuts through the tangle of interwoven instrumentation on this cerebral yet groovy post-punk record.
go to album
Lost Themes IV: Noir
by John Carpenter
The latest installment of John Carpenter’s celebrated “Lost Themes” is now available for pre-order.
go to album
Bracing post-hardcore meets festival-ready rock on the Tokyo band's sharp new EP, mixed and mastered by Will Yip (Turnstile, Title Fight).
go to album
Essential Tremors
by Hooper Crescent
The Australian post-punk outfit's second album courses with unkempt kinetic energy, full of spring-tight basslines and hypnotic riffs.
go to album
The collaborative EP from two Seattle bands is an unexpected delight of dancey guitar rock with an appealingly tossed off vibe.
go to album
Death Us DO Part
by Turning Jane
Searing melodic hard rock from this L.A. group that takes no prisoners. Riffs & hooks galore.
go to album
Indie rock suspended between youthful ennui and youthful rage, hooky but cerebral and taut with rhythmic tension, just like the 90s.
go to album
